НЧ Искра 1931 – Драгомир
Народно читалище “Искра”- с. Драгомир е създадено на 23.10.1931 г. по инициатива на младия учител Петър Боев и някои будни младежи от селото. Библиотеката при читалището към днешна дата разполага с общо 6 750 тома книги.
Местни празници и обичаи, провеждани от читалището:
“Трифон зарезан”- 14.02.- деня на лозаря се отбелязва с ритуално “зарязване” на лозята, тъй като района по традиция е лозарски.
Пролетен карнавал “Джумал”- 22 март / в миналото/
Местен събор- 06.05.- Гергьовден
Самодейност
Местният обичай „Джумал” празнуващ се в село Драгомир,
община Съединение,обл.Пловдив
Обичаят „Джамал” или „Джумал „ –както се нарича в село Драгомир има езически произход и представлява ритуално прогонване на болестите,лошотията и студената зима. По своята същност, той е пролетен празник, ознаменуващ идването на първа пролет (21-22.03). Хората посрещат Джумала с желание в къщите си, защото за тях ,той прогонва злите сили,носи здраве на стопаните и плодородие( или берекет както се е запазило от стари времена). Самият Джумал преставлява дървена конструкция,направена от огънати пръчки,захванати за две успоредни дървета,където се промушват носачите и те им лягат върху раменете. Отпред Джумалът има остри рога,чиито върхове се боядисват с червена боя, а тя по своему му придава и заплашителен вид. Носачите са млади мъже,редуващи се по двама. Отгоре дървената конструкция е покрита с цветни парчета, които са от тънка материя за да има хладнина и да бъде по леко за носене на носачите. За рогата и отстраните се закачат звънци (чанове )и при подскачане се разнася звън. Участниците в местния ни ритуал достигат броя от 30-40 човека,а не е изключено да са повече. Тръгва се сутрин рано и всичко приключва,когато се обиколи цялото село.
Изброяване на участниците в Джумала:
1. Невестите и „циганския кмет” или водача;
2. Мечкадаря с мечето;
3. Даймянчо;
4. Водача (чауша) на Джумала и останалите Чауши ;
5. Доктора ;
6. „Циганките”;
Най-напред вървят невестите, ( които задължително са двама мъже облечени в носии,характерни за село Драгомир),сватбарско було на главата и грим,който им придава смехотворен вид. Заедно с тях върви и така наречения „цигански кмет”(водач),който носи сабя в ръка и бомбе на главата си. Неговата задача е да пази невестите да не ги закачат хората,когато влизат в къщите,където ги даряват.Мечкадарят и мечето влизат с невестите.Не всеки може да играе ролята на мечкадар в този карнавал. Той трябва да има умения да свири на инструмент. В случая свири на гадулка, а мечето играе,търкаля се по земята,закача се с хората и всичко това е за здраве, да бъде весело и интересно. С тях заедно в къщите влиза и даймянчо,който ходи с кукла-бебе,която трябва да умее да„плаче”. Неговия външен вид е най-смехотворен.Той носи обици от капачки,шапка от скъсани чували,разноцветни чорапи и обувки различен размер. Точно той е милият „изнудвач” от всички участници. На него хората дават яйца,сладки неща(бонбонки,вафли,шоколади даже и ръчно приготвени баници) и плодове откъснати от двора.Яйцата носи в голяма кошница,окрасена с цветя, а сладкишите в касетка,вързана с въженце,която носи на врата си. Задължително има свирка в устата си и преди да влезе в дадената къща,свири и приканва стопаните да излезнат.Веднага след тях е водача (чауша),който в едната си ръка носи кросно,а с другата държи синджира,вързан зад рогата на самата дървена конструкция на Джумала. По край него,от двете му страни обикалят чаушите,който се явяват негови пазачи. Облечени в обърнати кожуси,с най-различни страшни, даже смешни маски на главите,увесили големи чанове( звънци) около кръста,носещи кросна в ръцете си. Друг важен участник е и докторът. Той има за цел да сложи инжекция на Джумала,когато уж се разболее, не се отделя от него.Не малка част от участниците се пада и на „циганките”.Тяхната роля е да хвърлят брашно по стопаните,което носят в торбичка преметната през рамо. Облечени са в дрехи с кръпки по тях,забрадени с кърпи,задължително на гърба им се слагат възглавнички,който да им предадат гърбица,по лицата се начернят с сажди,а по устните с ярко червило. Когато Джумалът се умори или разболее и падне на земята,те започват ритуално да реват и да го удрят с вършени(пръчки). Тогава се намесват и чаушите,който гонят циганките и удрят по гърбиците. Докторът му слага инжекция и Джумалът се съживява и става на крака. Така този ритуал се повтаря докато се обиколи и последната къща в селото. Събраните средства и хранителни продукти се прибират. Вечерта след като всичко е приключило, участниците се събират и си устройват веселие.
