НЧ Христо Ботев 1930 – Найден Герово

Народно Читалище „ Христо Ботев – 1931 „

с. Найден Герово

Народно Читалище „ Христо Ботев – 1931 „ с. Найден Герово е основано през Януари 1931г. Инициатори са главния учител  Анастас Коюмджиев и началната учителка Мара Пачеджиева. Едни от първите основатели са братя Стоян и Христос Бързакови, Недельо Иванов Яков ,Марин и Никола Илиеви, Георги Нанков Кацаров , Дойчо Бодуров, Иван Скачков, Трифон Н. Чимски и др. На учредителното събрание Марин Илиев  предлага Читалището да се казва „ Христо Ботев „ през зимата и пролетта на 1931 година повече дейност не се развива. През есента на 1931 г.  под  ръководството на Недельо  Яков се започва истинската дейностна читалището с четене на интиресни книги. А по късно и с изнасянето на пиеси в съседните села. Със събраните средства се закупуват шкаф и нови книги . През 1932 – 33 година по инициатива на Читалищното ръководството и с помоща на областния читалищен съвет и населението е построена читалищната  сграда, която става средшще за разпространение на прогресивните идей сред населението. Читалищната сграда е построена от майстор на име Кольо от Елешница.Първият библиотекар е Марин Илиев, а председател  Стоян  Бързаков.Председатели  на читалището са били  Боян Илиев, Стоян Ангелов, Никола Христев, Върбинка Ячкова и понастоящем  Радка  Кацарска. Педи години имахме много добра самодейност, имахме танцов съставс ръководител  Васил Кравенов, група за фолклорни народни песни , група за рецитал.  Самодейци към читалището бяха :  Ангел Шишков, Лазарина Трифонова, Яна Грозданова, Гина Найденова, Мария Ангелова, Трифон Чимски, Недялка Трендафилова, Недельо и Васил Кравенови, Гергина и Алески Милеви, Никола Христев, Гина Семова, Мима Аврамашка, Нанко Добрев, Янка Бързакова, Танчо Манавски и др. Сега към читалището има само  коледарска група и основната дейност на читалището е библиотечната.

ИСТОРИЯ НА с. НАЙДЕН ГЕРОВО

Демирдешлия е рзположено на 32 км. Югозападно от град Панагюрище. Трите села Яхларе,Масатларе и Демирдешли съставят една община под названиета – Демирдешли. Соред предания, основателят на селото е турчин – ковач, който бил наричан Демирдешлията което означавало железни зъби. Има сведения, че селото е основано през 1720 – 1797 год. Първоначално селото било изцяло турско.. През 1880 година в селото живеят 171 човека – от тях 26 цигани, 145 турци. Всичките 43 семейства са настанени в 34 къщи. С приказ № 43 от 25 април 1884 година в Демирдешли се заселят 23 български семейства в изоставеното мюсюлманско село Демирдешли, Панагюрски кантоно, Пазарджишки департамент с изселници от селата Голямо Конаре и  Феризлий с общо 192 души Къщите са построени от камъни и керпичи по един етаж. Главният поимък на селото е земеделие и скотовъдство.

По това време в селото има училище, а няма черква. На около 3 км. Югозападно от селото има следи от стара крепост наричана Хисар, заемаща площ от 12 дка, а като крепост тя е възникнала във връзка със старите пътища.Новото ими на селото е дадено през 1936 год.в чест на българския възрожденец  Найден Геров . През 1938 год. с доброволен труд започва изграждането на църквата наречена св. „ Петър и Павел „ Каракачанин купува камбалото и го завързва на църквата през 1938 година.