НЧ Христо Смирненски 1930 – Церетелево
Народно читалище „Христо Смирненски 1930” с. Церетелево
Читалището в с.Церетелево е основано на 27.09.1927 година.Негови основатели са : Лазар Пищялов – учител, пръв председател на читалището, Василка Сотирова – учителка /избрана за секретар/, Елена Сотирова – учителка /избрана за библиотекарка/ и Кръстю Тонев – касиер.
Читалищните дейци изнасят пиеси, раздават книги и изнасят лекции по животновъдство,земеделие, история и други теми.Лектори са предимно учителите.
Дейността се засилва около 1938 година, когато читалищните дейци изнасят с успех доста театрални постановки като „Хъшове”, „Мануш войвода”, „Анга” и други
Първоначалното името на читалището е „Пробуда”, а след 9.ІХ.1944 г. преименувано на „Христо Смирненски”. Драмсъставът продължава да изнася пиеси пред населението – „Боряна”, „Мечи сън”, „Свекърва”.Създава се хор и танцов състав, които изнасят много програми и участват в национални прегледи и фестивали.
Основна част от работата на читалището е библиотечната дейност. Читалището работи за разнообразяването на културния живот на населението и запазването на местните традиции и обичаи. Всяка година читалището организират тържества с програма по повод на „Бабин ден”, 8-ми март, и Нова година. Организира се и програма за местния общоселски събор. Тачат се и подържат народните прозници „Лазаров ден” и „Коледа”, съобразно традицията децата от селото обхождат домовете на хората благославяйки за здраве и берекет. Читалището се стреми да задоволява нуждите на хората от информация и културни развлечения.
ИСТОРИЯ НА с. ЦЕРЕТЕЛЕВО
Село Церетелево заема площ от 23,686 дка.Селото е на 12км.от общинския център – Съединение и на 28км.от областния град – Пловдив.
Данните за ранната история на с.Церетелево са съвсем оскъдни.По сведение на стари хора и както разказва преданието селото преди 300години се е казвало КючукСтамбул/малкия Истамбул/.По-късно селото било изгорено от турците заради непокорния нрав на населението.Силната носталгия по родния край и родина напира в младежа Илия от Койчевия род /един от спасилите се жители –тогава още младо момчеІ – който в Одрин става прислуга в къщата на съдия.Бяга от там за да не смени вярата и името си на Алия и тръгвайки по друмищата на империята момчето стига до Прилеп – Македония. Там то става чирак при един тенекеджия , но все така мечтаело да се върне в родното обезлюдено село. Станъл добър майстор и тръгнал с каруцата да продава стоката все по- надалече. Така веднъж стигнал до Цариброд. Тогава решил да вземе жена си, имуществото си и да се върне в родното си село.Достигнал до родното си място се заселил до дървото, което растяло до изгорената му бащина къща. И нарекъл новото село Думанлий /гореното село/. Веднага след него дошли други преселници от Елешница, Паничери и Старосел. Преселили се и хора от Македония.така се родило село Думанлий. Няколкостотин души са само наследниците на Илия Койчев в наше време. И още носят фамилията на първооснователя. Тогава селото се е намирало на около 500 метра югоисточно от днешното село в местността ”Смокинарника”. След съединението на България през 1885г., селището се оформя със статут на село с Министерска заповед от 1934г. то приема името на руския пълководец и консул в гр.Пловдив княз Алексей Николаевич Церетелев.
Идват годините на национолно – освободителните борби. Жителите на селото живеят с тези борби и с надежда очаква свободата. Активно участие в национално- освободителното движение взима Георги Петков / Комитата /от село Думанлий. Когато Георги Бенковски започва революционната пропаганда, първото село, в което се спира по пътя за Старосел е Думанлйй. По препоръка на бай Иван Арабаджията от с. Царацово той се свързва с Георги Петков и в селото се създава революционен комитет. Известно е, че в революционната борба участват Танчо Петков брат на Георги Пешков, Илия Станчев и първия местен учител Стоян Койчев / Даскала /. Заради своята преданост и вярност към национално- освободителното дело Георги Петков е избран за делегат на историческот събрание на Оборище през месец април 1876г. кото представител на селото.
През 1931г. се създава Работническата партия със секретар Никола Гургов. През май 1939г. в село Церетелево се създава Ремсова организация. Главен организатор на РМС в селото е Петър Стоянов –Карата, а секретар Найден Керашки. Един от първите партизани в средногорието е Петър Стоянов – Карата /командир на партизански отряд „Васил Левски”/ следван от Стоян Танчев /Старика /и така 27 души от селото вземат участи е в съпротивителното движение и Отечествената война. От тях 11са убити – Боно К. Бабачев/Димо/1924г-1943г, Борислав Цончев /Светослав/ 1926г-1944г, Гана Ст. Балева /Цена/1924г, Димитър Ст. Сулаков /Кацара/ 1918г, Делко И. Пръдлашки /Казака/1907г, Костадин И. Керашки /Чапай/ 1919г, Петко Ил. Моллов /Гавраил/1924г, Петър Д. Салапатийски 1923г , Стоян Т. Вълев 1918г, Тодор Хр. Тонов /Стефан/ 1908г.
Лазарки
