Местен обичай Куди гр.Съединение
МЕСТЕН ОБИЧАЙ “КУДИ” в гр.СЪЕДИНЕНИЕ обл.ПЛОВДИВСКА
Обичая “Куди” е зимен мъжки обичай,отразяващ отношението на младите момци към трудолюбието и готовността им за участие в хайдушкото движение.Това е отразено и в дрехите,с които се обличат: калпак с куйло,типични за воеводи на чети,селехлъци за оръжието,паласки или кутии за съхраняване на барут и др.
Участниците в обичая се украсяват с везани кенарени кърпи,огърлици от мъниста,бръшлян по калпака и малко огледало,в което да се оглежда любимата. В тяхното облекло са включени основните символи на обичая.
Върху везаната кърпа се нашиват манистени огърлици,украсени с пъстри разноцветни пампурки. Червеният цвят се вплитал за здраве,зеленият – за берекет, синьото – за дълголетие, пембеното /розово/ – за стоката. Жълтият цвят символизирал богатството – да е благодатна годината, а лилавото се слагало за теменуженият поглед на младежа. Любимата на момъка помагала за подготовката му,като лично извезвала кърпата и нашивала калпака. Накичването на водача на „кудата” е цял ритуал за семейството. Той задължително трябва да облече потури, червена вълнена блуза и върху нея кенарена риза. После върху ризата се слага везаната кърпа и накрая мънистените огърлици.
Самият обичай се състои в обхождане по домовете на момичетата,което е ставало,за да се покажат украсените момци,здрави и силни,готови за труд и отмъщение към турския поробител.Така ставало възможно и младежът да посети домът на любимото момиче,да се запознае с близките и,да покаже отношението си към нея,което се изразявало с надиграване и младежки закачки.
Подготовката за участие в обичая започвала цял месец преди деня за обхождане.Момчетата се събирали по домовете си,където се учели да играят,подготвяли дрехите и украшенията си.Тогава се избирал и водач на “Кудата”,а той от своя страна си избирал помощник.Под ръководството на водача ставало издирването и наемането на оркестър и уточняването на домовете на момичета,които ще посетят.Вървейки по улиците от дом в дом оркестърът свирел,а момците пеели песента:”Бели коне ходят”.
Обичаят “Куди” продължава два дни,като обхождането започва от вечерта преди “Василовден”,продължава през цялата нощ и завършва на другия ден късно следобед с хора и веселия за цялото население на площада / поляната /
Преди години в обичая са участвали 10-15 групи “куди” всяка от които наброявала по 15-20 младежи и всяка група имала отделен оркестър,всяка правила отделно хоро,възниквали и спорове за мястото на хорото.Имало случаи,когато в къщата на едно момиче искали да идат няколко групи,когато се събирали пред къщата,също възниквал спор кой да влезе по напред,но винаги се спазвало условието докато не излезне едната група,другата да не влиза.Тези,които чакали отвън,играели хоро.
В обичая участват младежи,неотбили военната си служба.
В днешно време в обичая участват поне по две групи „куди” като отделно от тях малки групички деца – сурвакари също се включват в обхождането на домовете за здраве.
Обичая завършва винаги на площада, където 4 часа свири народен оркестър и се вият хора / голямоконарско право и голямоконарско криво хоро/.Организатор на тези празници в продължение на много години вече е НЧ”Съединение”.
Празникът има продължение на 20 януари / Ивановден по старому/ , когато момчешките групи, облечени с народни носии, обикалят със сурвакарски песни по улиците и с менче вода и китка ръсят за здраве всеки срещнат. Забавни са закачките,когато срещнат „мома”, защото освен че я ръсят за здраве, водачът трябва да грабне момата, да я вдигне на високо и да извика „ У- па”. И този ден завършва с народни веселия и хора на площада.
